May 4, 2023, 8:22 PM

Безсмислие

  Poetry
631 0 2

Поезията не ми е силната страна
както и живота, но ей ме, на!
Ще ви обрисувам днес картина на безсмислие,
което иронично, вярвам че излишно е.

 

Казват, че който търси винаги намира,
но човек както и да живее накрая винаги  умира
Така че чудя се какъв е смисъла тогава
знаейки че смъртта ни неизбежно наближава.

 

Да кажем, че влюбя се в девойка знатна
и живеем с нея в къща обширна, необятна
имаме деца безчет, харчим си пари навред
но накрая всички ние ще свършим в ковчег.

 

Да кажем, че имам кариера изключително успешна
и може би цялата идея зад стихотворението ми е грешна
но когато съм на път със смъртта да се срещна
чудя се ще чувствам ли аз горчиво съжаление
за начина по който избрах да изживея това абсурдно приключение.

 

Не мисля, че стиха ми ще има някаква поука
но честно да си призная хич не ми и пука
защото вече съжалявам че положих аз усилие
да ви обясня значението на думата безсмислие.

 

                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Христев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дам, животът е безсмислен. Те така трима дембели лежели на следобедна дрямка под една круша. По едно време единият казал:
    - Аууу, какви хубави круши!
    След два часа другият се обадил:
    - Как не ми падне някоя в устата...
    - След още два часа третият:
    - Как не ви омръзна да говорите...

    Обаче пък обширни необятни мечти имаш "и живеем с нея в къща обширна, необятна" - можеше и по-скромно жилище да е
  • Мисля, че си много млад, за да те преследват мисли за смъртта. Желая ти здраве и радост!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...