Безсмъртие (на онези, които сме изгубили)
На този свят е всичко суета
Накрая си отиваш, както си дошъл- със нищо
И просто ще изчезнеш във пръстта
от която си създаден и орисан
Бог вложил е във теб душа
устрем, воля и Вселенски смисъл
да създаваш своята съдба
и да се научиш да обичаш
И значение нямат тук успехи
постигнати житейски върхове
а просто някому да си отдавал себе си
и да си обичал със сърце
Тогава си надмогнал тленното
създал си щастие, оставил си следа
Почти успял си да постигнеш съвършенството
и спокоен лягаш във пръстта
И когато вече няма да те има
животът и без теб ще продължи
Но споменът за тебе ще остане
да свети ярко в нечии две очи
Да си обичал и раздавал себе си
да си направил някого щастлив
С това да те запомнят е безценното
А докато те помнят ти си жив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Георгиева Всички права запазени
