1.07.2018 г., 13:26 ч.

Безсмъртна като... 

  Поезия » Друга
4.8 / 16
564 7 11
Вървя и спъвам се в небето.
Морето ми в краката спи.
Намирам в себе си детето.
Детето знае – пътят предстои.
Човешките следи все водят към Итака.
И все не стига времето отвъд,
а там една Любов ни чака –
безсмъртна като думичката смърт…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
  • Такава - красива! (и с тъжни очи) - тя често по пътя минава... И само в кафявия поглед личи - отблиз...
  • Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...
  • В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...

Още произведения »