14.02.2019 г., 21:54 ч.
Безсмъртниче
Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността...
Откъснах те и в траурна тъга
в една самотна ваза те положих.
Бях мислеща тръстика на Паскал
у теб единствено намерила опора.
И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината.
Поглеждам те - безсмъртен стрък,
невехнещ никога. Стаен в ръката.
Родил се от смъртта, но без недъг
отвеждащ всеки смъртен под земята.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
-
"Поглеждам те - безсмъртен стрък,
невехнещ никога. Стаен в ръката."!!!
Уникален си! -
Безсмъртниче за прекрасна поезия! Като символ!
-
Не мога да спра да го чета и след всеки прочит притаявам дъх, сякаш искам да запазя образа на Безсмъртничето в съзнанието си, толкова смирен и в същото време нежен и красив! Аплодисменти, Младене!
-
Красиво и мистично! Поздрави, Младене!
-
Поздравления! Красиво е, като образа на вечната жена!
-
Красиво! Май от повече думи, няма нужда за тези редове.
-
Адмирации за стиха ти , Младене!
"А ожаднях от извора на истината."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А ожаднях от извора на истината."
Дали само родените от смъртта са без смъртни недъзи? Много провокиращо и замислящо...Сякаш ни водиш на разходка в лабиринта на мислите си...и когато намерим изхода, осъзнаваме, че няма лабиринт...