14.02.2019 г., 21:54 ч.
Безсмъртниче
Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността...
Откъснах те и в траурна тъга
в една самотна ваза те положих.
Бях мислеща тръстика на Паскал
у теб единствено намерила опора.
И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината.
Поглеждам те - безсмъртен стрък,
невехнещ никога. Стаен в ръката.
Родил се от смъртта, но без недъг
отвеждащ всеки смъртен под земята.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Образът на безсмъртничето е увековечен по един невероятен начин и неслучайно е избран за заглавие. То е растение, което освен, че дълго време може да издържа без вода, се използва за лечение на множество болести. Но дали лирическия ще може да отпие "живата вода" от цветчетата на любимата или вечно ще остане с жадна душа, защото много често истинската и извисена любов не утолява, а разпалва все повече жаждата ни, дори и в смъртта, а и след нея.
Една любовна лирика, наситена с чувства и прекрасни образи, която докосва, пречиства, извисява и вдъхновява. Мога да кажа, че съм изключително радостен и горд, че е един от най-добрите съвременни автори на поезия, ме нарича свой приятел! Поклон! -
!!!
-
"Поглеждам те - безсмъртен стрък,
невехнещ никога. Стаен в ръката."!!!
Уникален си! -
Безсмъртниче за прекрасна поезия! Като символ!
-
Не мога да спра да го чета и след всеки прочит притаявам дъх, сякаш искам да запазя образа на Безсмъртничето в съзнанието си, толкова смирен и в същото време нежен и красив! Аплодисменти, Младене!
-
Красиво и мистично! Поздрави, Младене!
-
Поздравления! Красиво е, като образа на вечната жена!
-
Красиво! Май от повече думи, няма нужда за тези редове.
-
Адмирации за стиха ти , Младене!
"А ожаднях от извора на истината."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А ожаднях от извора на истината."
Дали само родените от смъртта са без смъртни недъзи? Много провокиращо и замислящо...Сякаш ни водиш на разходка в лабиринта на мислите си...и когато намерим изхода, осъзнаваме, че няма лабиринт...