Безсмъртниче
Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността...
Откъснах те и в траурна тъга
в една самотна ваза те положих.
Бях мислеща тръстика на Паскал
у теб единствено намерила опора.
И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината.
Поглеждам те - безсмъртен стрък,
невехнещ никога. Стаен в ръката.
Родил се от смъртта, но без недъг
отвеждащ всеки смъртен под земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
