Безсъница
Безсъница
Часът е два. Защо не спиш?
Зеленото на скайпа ти потрепва.
И ти ли като мен звезди броиш,
и като мен ли самотата те обсебва?
Звъниш ми плахо и гласът,
във сънищата, който ме вълнува,
разцепва тишината и на пръсти
във моята безсънна нощ нахлува.
Не искаш да разбирам, че си сам –
играеш ми поредния театър.
Излишно е, в пиесата на самотата
и аз играя. И съм неин автор.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
