Дора (Дорика Цачева)
91 1024
2.10.2009 г., 13:17 ч.

Безсъница 

  Поезия » Философска
1076 0 8

Безсъница

 

Часът е два. Защо не спиш?

Зеленото на скайпа ти потрепва.

И ти ли като мен звезди броиш,

и като мен ли самотата те обсебва?

 

Звъниш ми плахо  и гласът,

във сънищата, който ме вълнува,

разцепва тишината и на пръсти

във моята безсънна нощ нахлува.

 

Не искаш да разбирам, че си сам –

играеш ми поредния театър.

Излишно е,  в пиесата на самотата

и аз играя. И съм неин автор.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??