Безсъница
Часът е два. Защо не спиш?
Зеленото на скайпа ти потрепва.
И ти ли като мен звезди броиш,
и като мен ли самотата те обсебва?
Звъниш ми плахо и гласът,
във сънищата, който ме вълнува,
разцепва тишината и на пръсти
във моята безсънна нощ нахлува.
Не искаш да разбирам, че си сам –
играеш ми поредния театър.
Излишно е, в пиесата на самотата
и аз играя. И съм неин автор.
© Дорика Цачева All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
