8.08.2015 г., 11:03 ч.

Безсъница от Алимани 

  Поезия » Философска
371 0 3

 

 

 Матрица съм на Вечното поле,

създадена Вселена от Вселена,

бушуващ пламък сред земя, небе,

в алюзията  на  декор и  сцена.

 

Омесена от преизподня и от рай,

със сетива като скрижали във кивота,

със себе си обичам да играя,

зажиглена на времето в хомота

 

и да творя живот сред суета.

Една къртица, полетяла от любов,

любов като забоден трън в пета.

Филиз съм  от рода Адамов,

 

пътуваща в безбройни измерения.

Бленувам сънища, денувайки мечтая,

обременена  като с нечие служение

и все надничам да се опозная.

 

Учудващо е колко пъти падам

и колко пъти съм с душа във рани.

Научих се в Траянов ров да страдам,

и да будувам сред безсъница от Алимани.

 

Учудващо е, че съм още цяла,

макар белязана от ръбове и струпеи,

с душа, като лозница обгоряла,

и със години като сипеи и бързеи.

 

Битувам в битието  ден за ден,

а може би врагувам безразсъдно с  мелници.

Дори пелинов е денят  ми осветен,

а аз съм кръстница на дните си кръщелници.

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса,Диана и като разсъждения и като изпълнение.Поздравявам те !
  • Диана,благодаря ти!
  • Диана, поздравления за прекрасния стих!Докосна ме!
    "Битувам в битието ден за ден,
    а може би врагувам безразсъдно с мелници.
    Дори пелинов е денят ми осветен,
    а аз съм кръстница на дните си кръщелници."
Предложения
: ??:??