Безсъници
Светлината те дразни.
Не я копнееш.
Заплюваш небето,
нахално надзъртащо
през прозореца ти
с угаснал поглед
на празно огнище.
Всичко случило се
е спомен,
от вятър издухан,
от дъждовете измит,
костелива ръка протегнал -
реже ти гърлото
като с нож.
Зад прозореца -
свят без вкус и без мирис,
Като побесняла улична кучка,
истината ти хапе лицето,
тъпче с краката си.
Да убие спомена...
Да го остави
без корени...
... в теб.
Без небе си.
И без път.
Без радости дневни.
Дори без нощи печални.
Безчувствен.
Очакване само...
За някой,
който за теб
ще разцъфти като цвете.
Да го полееш...
със сълзи...
(посветено)
01.04.2009 г. Цикъл "Корени"
МУЗИКА>>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
