Безсъници

Poetry » Love

1K 0 21

Светлината те дразни.

Не я копнееш.

Заплюваш небето,

нахално надзъртащо

през прозореца ти

с угаснал поглед

на празно огнище.

Всичко случило се

е спомен,

от вятър издухан,

от дъждовете измит,

костелива ръка протегнал -

реже ти гърлото

като с нож.

Зад прозореца -

свят без вкус и без мирис,

Като побесняла улична кучка,

истината ти хапе лицето,

тъпче с краката си.

Да убие спомена...

Да го остави

без корени...

... в теб.

Без небе си.

И без път.

Без радости дневни.

Дори без нощи печални.

Безчувствен.

Очакване само...

За някой,

който за теб

ще разцъфти като цвете.

Да го полееш...

със сълзи...

(посветено)

01.04.2009 г. Цикъл "Корени"

МУЗИКА>>>

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

edelvais (Анна Попова)

Силно и вълнуващо посвещение. Не може да остане безчувствен читателят. Особено въздействащ е финалът!

2009-04-28T16:54:09+03:00
Nella_gold (Нели )

От една безсънница - аплодисменти! За добро утро!

2009-04-28T06:02:15+03:00
wind2008 (Владимир)

Торнадо, какво става с теб?! Не ми пиши безсъници в 10,26! Не ни оставяй без делници! А иначе си на ниво! Поздрави!

2009-04-28T03:52:12+03:00
враната (Маргарита Василева)

Щях да пиша:АПЛОДИСМЕНТИ!
Сега ти казвам:СИЛНО И ДЪЛБОКО!
И те обичам...!

2009-04-27T22:21:55+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Заплюваш небето,

нахално надзъртащо

през прозореца ти

с угаснал поглед

на празно огнище."
Силно е това посвещение!
Поздравления!

2009-04-27T21:32:49+03:00