2.03.2017 г., 18:48

Безсъници

1.6K 1 0

Нощ. Стенания, зад тънките стени.
Прехвърчат неприлично разголени мисли.
Приспани ветрове. Заслушани щурци.
Розови пъпки, безсрамно разлистени.
Желания първични и неудържими.
Сюжет без цензура. Безмитна зона.
Симфония от скърцащи пружини,
изпълващи покоя с монотонност.
Намачкани чаршафи шумолят
като разровена от стъпки шума.
А устните от впиване болят.
И воплите свистят като куршуми.
От триене, телата нажежени
разпръскват електрически искри...
Безсъници измъчиха вселената
и тя запали всичките звезди.
Нощ, цялата изпълнена с отдаване,
едва дочака смяната ѝ да приключи.
И после се подготви за отплаване,
заслужената си почивка да получи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...