2.03.2017 г., 18:48

Безсъници

1.6K 1 0

Нощ. Стенания, зад тънките стени.
Прехвърчат неприлично разголени мисли.
Приспани ветрове. Заслушани щурци.
Розови пъпки, безсрамно разлистени.
Желания първични и неудържими.
Сюжет без цензура. Безмитна зона.
Симфония от скърцащи пружини,
изпълващи покоя с монотонност.
Намачкани чаршафи шумолят
като разровена от стъпки шума.
А устните от впиване болят.
И воплите свистят като куршуми.
От триене, телата нажежени
разпръскват електрически искри...
Безсъници измъчиха вселената
и тя запали всичките звезди.
Нощ, цялата изпълнена с отдаване,
едва дочака смяната ѝ да приключи.
И после се подготви за отплаване,
заслужената си почивка да получи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...