25.10.2007 г., 23:07

Безсъници по пълнолуние

1.2K 0 19
 

                            Зелени пълнолуния (на есен)

                            завързват плод, горчив като отрова.

                            Мелодия на неритмична песен

                            звучи у мен отново и отново.

                            Самотното излъчване на болка

                            докарва спомените на талази.

                            Изяждам се - жестока богомолка.

                            А нещо в мене за това ме мрази.

                            Зелени пълнолуния. Будувам

                            в горещите си мисли омотана.

                            Зелени пълнолуния. Целувам

                            (вместо да ближа) пресните си рани.

                            Захапала парченце от луната,

                            засищам незаситена умора.

                            Усмивката ми блесва в тъмнината

                            и става част кичозна от декора.

                            По пълнолуние съм докачлива.

                            Обиждам се на мрачните си мисли.

                            Заплита ме в зелената си грива

                            Луната. И душата ми се вкисва.

                            Не искам пълнолуния зелени.

                            Те приливно привличат страховете.

                            Сънят не идва, даже след броене

                            на стадото безкрайно на овцете.

                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...