Безсъници по пълнолуние
Зелени пълнолуния (на есен)
завързват плод, горчив като отрова.
Мелодия на неритмична песен
звучи у мен отново и отново.
Самотното излъчване на болка
докарва спомените на талази.
Изяждам се - жестока богомолка.
А нещо в мене за това ме мрази.
Зелени пълнолуния. Будувам
в горещите си мисли омотана.
Зелени пълнолуния. Целувам
(вместо да ближа) пресните си рани.
Захапала парченце от луната,
засищам незаситена умора.
Усмивката ми блесва в тъмнината
и става част кичозна от декора.
По пълнолуние съм докачлива.
Обиждам се на мрачните си мисли.
Заплита ме в зелената си грива
Луната. И душата ми се вкисва.
Не искам пълнолуния зелени.
Те приливно привличат страховете.
Сънят не идва, даже след броене
на стадото безкрайно на овцете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
