jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
25.10.2007 г., 23:07 ч.

Безсъници по пълнолуние 

  Поезия » Друга
993 0 19
 

                            Зелени пълнолуния (на есен)

                            завързват плод, горчив като отрова.

                            Мелодия на неритмична песен

                            звучи у мен отново и отново.

                            Самотното излъчване на болка

                            докарва спомените на талази.

                            Изяждам се - жестока богомолка.

                            А нещо в мене за това ме мрази.

                            Зелени пълнолуния. Будувам

                            в горещите си мисли омотана.

                            Зелени пълнолуния. Целувам

                            (вместо да ближа) пресните си рани.

                            Захапала парченце от луната,

                            засищам незаситена умора.

                            Усмивката ми блесва в тъмнината

                            и става част кичозна от декора.

                            По пълнолуние съм докачлива.

                            Обиждам се на мрачните си мисли.

                            Заплита ме в зелената си грива

                            Луната. И душата ми се вкисва.

                            Не искам пълнолуния зелени.

                            Те приливно привличат страховете.

                            Сънят не идва, даже след броене

                            на стадото безкрайно на овцете.

                  

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??