Безсъници по пълнолуние
Зелени пълнолуния (на есен)
завързват плод, горчив като отрова.
Мелодия на неритмична песен
звучи у мен отново и отново.
Самотното излъчване на болка
докарва спомените на талази.
Изяждам се - жестока богомолка.
А нещо в мене за това ме мрази.
Зелени пълнолуния. Будувам
в горещите си мисли омотана.
Зелени пълнолуния. Целувам
(вместо да ближа) пресните си рани.
Захапала парченце от луната,
засищам незаситена умора.
Усмивката ми блесва в тъмнината
и става част кичозна от декора.
По пълнолуние съм докачлива.
Обиждам се на мрачните си мисли.
Заплита ме в зелената си грива
Луната. И душата ми се вкисва.
Не искам пълнолуния зелени.
Те приливно привличат страховете.
Сънят не идва, даже след броене
на стадото безкрайно на овцете.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
