Slaveya (Славка)
116 874
17.01.2009 г., 17:43 ч.

Безсъние 

  Поезия » Друга
493 0 8
Като шумни стъпки
в ума ми
тревогите
прокарваха си път
и дълго увещавах
аз съня си
в тази нощ
да бъде с мен,
до сутринта.

Но сякаш някаква шега
и тази нощ
сънят си правеше с мен
и той не пожела
да се присъедини
към мен.

А те, тревогите,
като обезумели
играеха
среднощен танц на лудостта,
а аз
не спирах да се моля
покой да дойде
в тази тъмнина.

И сутринта
молитвите ми беше чула
и заедно с деня
дойде със своята светлина.
Спаси ме тя
от тез тревоги луди,
поканвайки съня
да бъде с мен
и да заспя!

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??