Безсъние
в ума ми
тревогите
прокарваха си път
и дълго увещавах
аз съня си
в тази нощ
да бъде с мен,
до сутринта.
Но сякаш някаква шега
и тази нощ
сънят си правеше с мен
и той не пожела
да се присъедини
към мен.
А те, тревогите,
като обезумели
играеха
среднощен танц на лудостта,
а аз
не спирах да се моля
покой да дойде
в тази тъмнина.
И сутринта
молитвите ми беше чула
и заедно с деня
дойде със своята светлина.
Спаси ме тя
от тез тревоги луди,
поканвайки съня
да бъде с мен
и да заспя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
