Безсъние
И тази нощ не мога да заспя.
Лежа и още мисля в тъмнината.
В ума роят се хиляди неща,
говорят ми безмълвно в тишината.
Прозорецът отворен е, а вън
луната свети и щурците пеят.
Красиво е, унасям се във сън,
мечтите ми все още в мен живеят.
Сънувам със отворени очи,
фантазии и блянове във здрача.
Понякога от тях ще ме боли,
поставят ми несвършена задача.
Сърцето ми и разумът са в спор,
изправени пред тежката дилема:
дали да продължат като отбор,
или във две посоки да поемат.
Сърцето е потънало във любовта,
от нея то не може да изплува.
А разумът държи практичността
и другото не го интересува...
Заспивам вече, нека се оправят.
Дано да вземат някакво решение.
В съня се губя, искам да забравя
за сложното любовно уравнение...
Лежа и още мисля в тъмнината.
В ума роят се хиляди неща,
говорят ми безмълвно в тишината.
Прозорецът отворен е, а вън
луната свети и щурците пеят.
Красиво е, унасям се във сън,
мечтите ми все още в мен живеят.
Сънувам със отворени очи,
фантазии и блянове във здрача.
Понякога от тях ще ме боли,
поставят ми несвършена задача.
Сърцето ми и разумът са в спор,
изправени пред тежката дилема:
дали да продължат като отбор,
или във две посоки да поемат.
Сърцето е потънало във любовта,
от нея то не може да изплува.
А разумът държи практичността
и другото не го интересува...
Заспивам вече, нека се оправят.
Дано да вземат някакво решение.
В съня се губя, искам да забравя
за сложното любовно уравнение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Илиев Всички права запазени
