Безсънна нощ
Колко време чаках...
нежна, топла длан?...
Колко време плаках...
за онзи светъл блян?...
Търсех любовта открита,
а може би и обичта нескрита.
Ден след ден минаваше,
а надежда не оставаше...
Нима сега, когато я намерих,
нима трябва да я пусна...
просто ей така?!...
Дали пък щастие не заслужавам?!
Или нещо пак забравям?!
Що за обич е това?
Или просто бе игра?...
Днес я има - утре не...
Не прогонвай светлината!
Не взимай топлината!
Не отнемай красотата!
Остави я... нека тя реши съдбата!
Да... Тя, любовта...
Тя е там, в сърцето, скрита...
Чуй гласа й... а след туй...
ела... и думите продумай.
Думи за прощално скръбно,
или бъдещо прекрасно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Янчова Всички права запазени
