24.08.2023 г., 9:49

Безсънна нощ

706 2 0

Настане вечер,

слънцето залезе пак.

Градът потъва в сън, унесен,

с него в мен "изгрява" мрак!

 

Като сянка бавно си проправя път

злокобна мисъл, после две;

реки от страхове като потоп потичат;

няма сила в мен, която да ги спре!

 

Сърцето бие учестено,

тревогата расте!

Съдбата взела е вретено,

поредния кошмар преде!

 

И ето, че на дъното съм вече,

удавник в собствената си тъга.

Искам да извикам помощ, моля,

но съм сам, потънал в нищета!

 

И тъй, минава всяка вечер!

После слънцето изгрява пак,

но денят не е по-малко лесен,

щом довечера отново ще настане мрак!

 

И ден след ден, нощ след нощ,

заспивам в страх и в страх се будя.

Но нещо липсва вътре в мен!

Дали се будя същия, се чудя?

 

Не мога повече така, прости ми,

инак ще угасна!

Но каква ще е цената, която ще платя?

От кошмарите ми по-ужасна?

 

На душата може би олекна,

но сърцето плаче с кървави сълзи!

Тоз товар вовек ще нося, ако грях е,

че видях теб аз, каквато си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nebula Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...