Безсънна нощ
Ненавиждам безсънната си нощ.
Копнежът тегли ме с огромна мощ.
Разумът понякога е прекалено лош -
обича да ме дразни с порязващ сърцето ми нож.
Толкова е тъмно тук при мен,
толкова е празна без теб нощта,
толкова студена и ужасна е тя,
защото отново съм сама и не спя.
Ах, колко силно те желая!
Всяка мисъл е красива, но болезнена,
защото не си тук, наистина пред мен.
Дано видя те поне в утрешния ден.
Йоана Р. Николова
10.10.2010г.
~02:17~
(за Деян Л. Иванов)
© Йоана Николова Всички права запазени