Понякога не мога да заспя
и тихичко се свивам в тишината.
Очаквайки прегръдка от съня,
усещам, че е хванал пак гората.

Прехвърча бясно с рошава глава
и гони заминаващия вятър
да му поиска мъничко боя, 
че побеляла ми била косата.

И бърза да разкаже на звездите
какво съм преживяла през деня,
а те със любопитство го разпитват
и тихичко си шушнат под носа.

Отчупва си парченце светлина
и тайничко във джоба си го скрива.
Усмихва му се пълната Луна,
и без това парченце е красива.

Отворила съм входната врата,
дано накрая дойде и остане.
Отдавна спят градчета и селца,
а скоро и будилникът ще стане.

„Не му отива, вече е голям” -
ще каже някой, без да се обърне.
Но аз го знам - игривец ми е той
и някъде по светло ще се върне.