13.01.2015 г., 9:29

Безтегловност

624 0 6

Тази вечер пълна с умора

непрогледнали падат звезди

тази вечер - самотните хора

ще вечерят на крак - без сълзи.

Няма време за драми и мисли

Добър вечер , самотно легло

утре пак дъждът ще изчисти

замъглено от спомен стъкло

Ще се сблъскат враните гладни

със оглозгани сини мъгли

ще изпием кафето си хладно

и повдигнали гордо глави

ще поемем отново нататък

дето Нищото - не боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за топлото посрещане и отношение, надявам се да съм ви докоснала, но и знам че има още много път да се извърви
  • Браво, Совичке! И тук не ме разочарова!Това е поезия!
  • Вече ви харесвам...
    Пишете така, както аз смятам, че трябва да пише човек.
  • Хубав, стегнат, емоционален стих!
  • Благодаря!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...