Sovi4ka (Христина)
53 155
13.01.2015 г., 9:29 ч.

Безтегловност 

  Поезия » Друга
477 0 6

Тази вечер пълна с умора

непрогледнали падат звезди

тази вечер - самотните хора

ще вечерят на крак - без сълзи.

Няма време за драми и мисли

Добър вечер , самотно легло

утре пак дъждът ще изчисти

замъглено от спомен стъкло

Ще се сблъскат враните гладни

със оглозгани сини мъгли

ще изпием кафето си хладно

и повдигнали гордо глави

ще поемем отново нататък

дето Нищото - не боли.

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за топлото посрещане и отношение, надявам се да съм ви докоснала, но и знам че има още много път да се извърви
  • Браво, Совичке! И тук не ме разочарова!Това е поезия!
  • Вече ви харесвам...
    Пишете така, както аз смятам, че трябва да пише човек.
  • Хубав, стегнат, емоционален стих!
  • Благодаря!
  • Нищото- очакваща материя,
    която с мисъл и сърце,с ръце
    превръщаш в свое си творение
    или в безкрайни чудни светове.
    Стихът ти докосва с откровението и тъгата си!
    Радвам се, че имах възможност да прочета!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??