Jan 13, 2015, 9:29 AM

Безтегловност

  Poetry » Other
631 0 6

Тази вечер пълна с умора

непрогледнали падат звезди

тази вечер - самотните хора

ще вечерят на крак - без сълзи.

Няма време за драми и мисли

Добър вечер , самотно легло

утре пак дъждът ще изчисти

замъглено от спомен стъкло

Ще се сблъскат враните гладни

със оглозгани сини мъгли

ще изпием кафето си хладно

и повдигнали гордо глави

ще поемем отново нататък

дето Нищото - не боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за топлото посрещане и отношение, надявам се да съм ви докоснала, но и знам че има още много път да се извърви
  • Браво, Совичке! И тук не ме разочарова!Това е поезия!
  • Вече ви харесвам...
    Пишете така, както аз смятам, че трябва да пише човек.
  • Хубав, стегнат, емоционален стих!
  • Благодаря!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...