Тази вечер пълна с умора
непрогледнали падат звезди
тази вечер - самотните хора
ще вечерят на крак - без сълзи.
Няма време за драми и мисли
Добър вечер , самотно легло
утре пак дъждът ще изчисти
замъглено от спомен стъкло
Ще се сблъскат враните гладни
със оглозгани сини мъгли
ще изпием кафето си хладно
и повдигнали гордо глави
ще поемем отново нататък
дето Нищото - не боли.
© Христина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
