Безумие
Прераства понякога в миг необмислен,
правдата в трудно преглътнати спорове –
стрели забити, без много да мислим.
И с гняв, вместо с обич, партньора оборваме.
Във гняв изречени грозните думи
в гърло засядат, болят тъй безсмислено,
наместо с нежност докоснати струни
там, във душата, да сгряват ни искрено.
Кому е нужно сърца да разделя,
бълвайки жупел в напразно дърдорене,
щом просто може с любов да споделя
повече чувства… с по-малко говорене?!...
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
