Веси_Еси (Еси)
190 8374
18.05.2017 г., 13:06 ч.

Безумие 

  Поезия
808 10 30

Прераства понякога в миг необмислен,

правдата в трудно преглътнати спорове –

стрели забити, без много да мислим.

И с гняв, вместо с обич, партньора оборваме.

 

Във гняв изречени грозните думи

в гърло засядат, болят тъй безсмислено,

наместо с нежност докоснати струни

там, във душата, да сгряват ни искрено.

 

Кому е нужно сърца да разделя,

бълвайки жупел в напразно дърдорене,

щом просто може с любов да споделя

повече чувства… с по-малко говорене?!...

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Катенце!
  • Хареса ми!Поздрави , Веси!
  • Благодаря, Роси! Успешна и вдъхновена седмица!
  • "...просто може с любов да споделя
    повече чувства… с по-малко говорене?!..."
    Споделям! Поздрави!
  • Благодаря, Вальо!
  • Много хубаво пишеш!
  • Албенка, благодаря ти! Приятен неделен ден!
  • Много ми хареса, Еси! Вярно, мъдро, истинско... Поздравления.!
  • Съжалявам, Хари. Мога само духом да бъда с теб. Знам, че е много трудно, но опитай да простиш... най-вече на себе си ...., но ти си знаеш най-добре....
  • Кой ще прости самотата на моето дете!!,което,не видях!Само порасна!!Не стихове, боли ме всичко!!
  • Много наши действия могат да се определят като безумни, Хари. Добре би било да се замисляме преди, а не след като ги направим, Благодаря ти, че беше тук, приятелю! Спокойни почивни дни ти желая!
  • Безумието на любовта!!Знаеш ли една седмица сякаш ме нямаше!!Сълзите и мъката нямат цена!!Безумие е-да оставиш детето си само,хляба да ръфа
  • Много ти благодаря, Велине! Така е за съжаление. Радвам се, че се спря и коментира.
  • В състояние на афект винаги нараняваме любимите си хора, за съжаление... Веси, Веси, напомняш ни да бъдем добри и да обичаме, а толкова често го забравяме...
  • Радвам се, че се отби, Пепи и ти благодаря!
  • Така е, трябва да се внимава, когато разговаряме или спорим. Напомня ми за моето "Разминаване". Поздрави, Еси!
  • Благодаря ви за отделеното време и милите коментари, приятели!
  • Сериозен текст над който си струва да помислим, защо понякога нараняваме най-близките си?...
    Поздрави, Веси!...
  • Безумие е да мълчим, да се цупим с дни или да викаме. Не можем ли да говорим помежду си, нещо се е пропукало и става страшно. Поздрави!
  • Страстта в спора често взема жертви. Но си права, Еси - кому е нужно всичко това?
    Добро стихотворение с ясно послание!
  • Поздрави Еси
  • Много точно си го изразила Веси, познато усещане, финалът ти е камшик! Браво!
  • Изглежда лесно аргументиран този дълбок размисъл...всъщност си намерила най-правилните думи...плод е на талант.
  • Има спорове,Веси,от които се ражда истината/"И все пак земята се върти",например/има спорове зарад самите спорове-те са лошите,обидните и по тях ще разбереш човека-опонент.Хубаво е да се изясняват нещата по джентълменски.Добре си го казала.Браво!
  • Браво Еси.хареса ми и слагам в любими
  • Браво Веси! Много си права. Компромиси трябват, а вместо това, често проявяваме инат и от там започват и спорове. Признавам, че и аз съм грешна в това отношение, после съм съжалявала горчива, ама...
    Поздрави за хубавото и смислено стихче.
  • Много хубаво пишеш!
  • Права си! Но, пустият дявол все трябва да си покаже рогата! Добре, че после си прощаваме! Харесах!
  • Така е, Веси, всичко това е едно безумие, което наранява! Харесах и те поздравявам!
  • Мълчаливата любов е томителна..
    И живее далеч от шумните тържища на показността.Тя живее в нежното присъствие на тишината.
Предложения
: ??:??