Безумна съм. Такава ме обикна.
И грешна съм. И аз съм като теб.
С лъжата не успях до днес да свикна,
обича с болка моето сърце.
Безумна съм. Косата си не скубя.
Достойнство имам. Хубаво лице.
Работя. Имам хъса да не губя,
постигам всичко с двете си ръце.
Безумна съм. И страшно ми отива.
Не ми се случват лесните неща.
Пред мен светът понякога се срива.
Ти знаеш с мен каква е любовта...
Безумна съм! Безумно и обичам.
Безумно съм приятел чак до гроб.
Самичка срещу всички често тичам,
не съм родена, за да бъда роб...
Безумна съм! Безумен е животът...
© Силвия Йорданова Всички права запазени