20.10.2007 г., 20:40

Безумна съм

1.9K 0 66
  

 

Безумна съм,

че още те обичам,

но от себе си не мога да избягам.

И в ада да горя,

не ще отричам,

знам,  трудно е да те забравя!

Безумна съм,

че още те сънувам

и да ме разпънат, няма да боли.

Тайничко и с дявола търгувам,

завижда ми,

че имам аз сълзи.

Безумна съм,

че още те желая,

но зверовете в мене надделяват.

Престана ли,

това ще бъде краят,

а силните във битка оцеляват.

Безумна съм,

че още виждам теб.

За другите останах без очи.

Прокоба ли си или амулет?

Какво от туй,

за мен си просто - Ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как не можах да прегърна тази Безумна чаровница на срещата преди няколко дни! А толкова исках... Поздрави и възхищение от таланта ти!
  • Калина, къде се върна, мило дете?! Благодаря ти, имаш поща!
    Напомни ми, че съм не само читател тук, май е време да напиша нещо ново... само да ми дойде музата!
  • Безумна съм,

    че още те сънувам

    и да ме разпънат, няма да боли.

    Тайничко и с дявола търгувам,

    завижда ми,

    че имам аз сълзи.


    красота...не знам от къде идва цялата тази муза,но лееш думите си като порой!красиво е,мистично е,невероятно е!Един ден ми се иска да пиша като теб!ще има много да се развивам,но наистина ми се иска да имам таланта ти1невероятна си!
  • Ами, радвам се, че си сред навалицата с нас
  • Ако са добри майсторите ти, ще трябва да ми ги препоръчаш и на мен!
    И аз искам да съм безумна като теб! Неповторима си!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...