Безумна съм
Безумна съм,
че още те обичам,
но от себе си не мога да избягам.
И в ада да горя,
не ще отричам,
знам, трудно е да те забравя!
Безумна съм,
че още те сънувам
и да ме разпънат, няма да боли.
Тайничко и с дявола търгувам,
завижда ми,
че имам аз сълзи.
Безумна съм,
че още те желая,
но зверовете в мене надделяват.
Престана ли,
това ще бъде краят,
а силните във битка оцеляват.
Безумна съм,
че още виждам теб.
За другите останах без очи.
Прокоба ли си или амулет?
Какво от туй,
за мен си просто - Ти!© Людмила Нилсън All rights reserved.
Благодаря ти, имаш поща!
