Вятър ревниво нахлу през вратата,
резето й спусна - при мен се затвори.
Листата, дет писах, развя по стената
и притисна ме - с мен да говори.
Станах роднина на нощния вятър -
всяка вечер под мойто красиво перде
той идваше мойте листа да подмята
и да търси съвети - от мен.
Веднъж го изпратих с дъжда да се срещне,
друг път - до дълбоко море -
но той не пропускаше да ме пресрещне
с "Благодаря" и му казвах "Добре!" ...