Безвремие

19.11.2008 г., 13:08 ч.

Поезия » Гражданска

644 0 0

Искам вече да се измъкна
от този омагьосан кръговрат -
алармата, кафето, после зъбите,
под душа и в колата скачаш пак.
Опитвам се да събера парчетата
от своята забързана душа -
но те летят наоколо и лепят се
в колата ми по мръсните стъкла.
Пристигам в офиса - кафе отново,
бюро разхвърляно, имейл със спам,
скрийнсейвърът показва ми природа -
да не забравя как изглежда планина.
И вечер час отива си, докато
поредното задръстване върви.
Очите ми затварят се, горката,
душата ми май вече спи.
И слушам музика, докато дремя
по улиците в този прашен град -
изпаднала в ужасното безвремие
на седмичния тъжен кръговрат.
Единствено когато дойде лято
и пуснат ме поне за ден, два, три,
да видя аз море и планината
на живо, да ги снимам може би -
да имам после фон и за десктопа
със някакви си истински цветя -
не че не можех от въртопа
на интернет и тях да си сваля...
Мечтая си за дървено бунгало
нейде във дълбоката гора -
без интернет, без телефон и кабелна,
единствено със изворна вода...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.