severianin (Валентин Чернев)
417 677
14.05.2013 г., 8:04 ч.

Безвремие 

  Поезия
919 0 7

 

БЕЗВРЕМИЕ

 

 

... Едно обаче зная с положителност –

от тука просто няма път “нататък”!

И не защото с пагубна стремителност

асфалтът просто скача във водата

в един последен акт на отчаяние –

да се удави в дунавската влага...

Шосетата не дават показания,

шосетата не могат да избягат –

обречени са вечно да пресичат

села като това – безлюдни, неми

- пустеещ свят, отдавна вече ничий,

със мъртви къщи в мъртво вълче време.

 

И само в лунни нощи покрай къщите

чакалите като деца ридаят

и кучетата стръвно им отвръщат.

И пак е тихо, сякаш сме след края.

Тук-там белеят каменни огради,

тук-там кокетна вила се изправя...

Не подмладяване – каква ти младост! –

мъртвилото контрастът подчертава.

Онези, дето тука са родени,

които зад оградите надничат,

не виждат нищо. Странно заслепение

от глупост, навици и безразличие.

 

Тук само уморени се събират

да се лекуват с тишината бистра –

една ракия сутрин, мента с бира,

две думи с тоя, с оня две-три мисли...

А вечер в осем лягат и заспиват,

в душата скрили спомена за младост.

Кой тука ми говори за красиво? –

тук в спомените скърцат дървояди.

Разсъмване. Ракия. Мента с бира.

Спокойно, тихо – сякаш си във рая.

О, Боже Господи, дали разбират,

че вече са дори оттатък края?

 

И още ден, и още нощ мъчителна,

додето горе сипне се зората...

Едно обаче зная с положителност –

от тука просто няма път “нататък”!

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "обречени са вечно да пресичат
    села като това – безлюдни, неми
    - пустеещ свят, отдавна вече ничий,
    със мъртви къщи в мъртво вълче време."
    .
    Болезнено истинско е! И тъга е, че селцата умират ... Поздрав за въздействащия стих!
  • Няма!
    Страхотно стихотворение!
  • Много е добро, много... гледа се
  • Безвремието винаги е тук, за някой, който вече е нататък!
    Силно и пълно със мъдрост!
  • Толкова е силно и истинско....И много тъжно...
    Удоволствие бе да прочета...
    Разчуства ме, Вальо!
  • Тежко, тежко.... мирише ми на Ботев!
  • Като картина на нищото е. Поздрави, маестро!
Предложения
: ??:??