БЕЗВРЕМИЕ
... Едно обаче зная с положителност –
от тука просто няма път “нататък”!
И не защото с пагубна стремителност
асфалтът просто скача във водата
в един последен акт на отчаяние –
да се удави в дунавската влага...
Шосетата не дават показания,
шосетата не могат да избягат –
обречени са вечно да пресичат
села като това – безлюдни, неми
- пустеещ свят, отдавна вече ничий, ...