22.01.2013 г., 12:55  

Безвъзвратна проекция

883 0 6

---


Открих те на прелома в младостта си,
в средата между "искам" и "ще мога".
Изпитани, рецептите за щастие
не ме дариха с чакания огън.

Светлееха езици нажежени,
но ни един не стигна до сърцето.
Жигоса ме една искра с пращене —
поискам ли — за теб да ме подсети.

Не биваше! Наум те проектирах
на влюбените спомени в уюта.
Признания "Обичам те" не спират
да търсят дом, но стихват все не чути.

Обичах те с онази безвъзвратност,
присъща на наивниците луди.
Една към теб — две крачки на обратно,
и утре пак сама ще се събудя.

 

 

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много!
  • Много истински и хубав стих! Поздравявам те!
  • Мисля, че човек с твоя талант няма нужда от коментиране - било то положително или отрицателно, нито пък че имаш нужда от оценяване!! Но това, коети си сътворила, никой не може да го каже по-добре от теб!! Поздрави!!!
  • Браво!
  • Браво, Стенли!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...