Безвъзвратна проекция
---
Открих те на прелома в младостта си,
в средата между "искам" и "ще мога".
Изпитани, рецептите за щастие
не ме дариха с чакания огън.
Светлееха езици нажежени,
но ни един не стигна до сърцето.
Жигоса ме една искра с пращене —
поискам ли — за теб да ме подсети.
Не биваше! Наум те проектирах
на влюбените спомени в уюта.
Признания "Обичам те" не спират
да търсят дом, но стихват все не чути.
Обичах те с онази безвъзвратност,
присъща на наивниците луди.
Една към теб — две крачки на обратно,
и утре пак сама ще се събудя.
---
© Станислава All rights reserved.
