Къде е празникът? Аз вглеждам се в тълпите

с настръхнали, угрижени лица.

Настъпват се, не се подреждат дните,

немирни, непораснали деца.

Унили погледи и слухове тревожни,

напрегнатост, отчаяност и страх.

Нима възторзи явни са възможни?

Заглъхва даже намекът за смях.

Така е с някои. Други пък нарочно

са прекалено ведри - за разкош.

Напук на всичко сякаш искат точно

да предизвикат всеки демон лош.

И аз се люшкам - като капка малка

сред всякакви вълни с различен цвят.

Превръщам се във приказна русалка

и заживявам в свой измислен свят.

Там има всичко. Радост, смях и песни.

И любовта е светлосиня птица.

Там всички са добри, красиви, честни.

А моят принц отглежда си лисица.