(Без)празнично
Къде е празникът? Аз вглеждам се в тълпите
с настръхнали, угрижени лица.
Настъпват се, не се подреждат дните,
немирни, непораснали деца.
Унили погледи и слухове тревожни,
напрегнатост, отчаяност и страх.
Нима възторзи явни са възможни?
Заглъхва даже намекът за смях.
Така е с някои. Други пък нарочно
са прекалено ведри - за разкош.
Напук на всичко сякаш искат точно
да предизвикат всеки демон лош.
И аз се люшкам - като капка малка
сред всякакви вълни с различен цвят.
Превръщам се във приказна русалка
и заживявам в свой измислен свят.
Там има всичко. Радост, смях и песни.
И любовта е светлосиня птица.
Там всички са добри, красиви, честни.
А моят принц отглежда си лисица.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
