16.04.2008 г., 22:03

* * *

789 0 2
Трябва ли истината да боли,
между двата свята
съществуване не пълни ти душата,
трябва истината да боли!

И в неравна битка
със себе си във губещия бой,
да излезеш победител
над егото и порока свой.

Истината трябва да боли.
И боли, щом нежни клонки кършат.
И раните покриват се със сълзи,
но след това истината почва да цъфти.

И красива е в най-чистата премяна.
И мъдра е със  радост във очите.
И силна е - сила, придобита от борбите.
Струва си накрая, ако трябва,
нека истината да боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Краси Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Боби!
  • "Струва си накрая, ако трябва,
    нека истината да боли!"

    Любимият ми твой стих!!!...Нямам думи!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....