* * *
между двата свята
съществуване не пълни ти душата,
трябва истината да боли!
И в неравна битка
със себе си във губещия бой,
да излезеш победител
над егото и порока свой.
Истината трябва да боли.
И боли, щом нежни клонки кършат.
И раните покриват се със сълзи,
но след това истината почва да цъфти.
И красива е в най-чистата премяна.
И мъдра е със радост във очите.
И силна е - сила, придобита от борбите.
Струва си накрая, ако трябва,
нека истината да боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Краси Иванов Всички права запазени