22.01.2007 г., 9:58

Би ли могъл?

1.2K 0 7
Би ли могъл да поемеш на път,
без да избираш посока?
Би ли прежалил своята плът,
без да проклинаш цената "висока"?

Би ли повярвал на чужда мечта,
без да очакваш награда?
Би ли обърнал гръб на света,
без да ти пука, че някой ще страда?

Питам се просто би ли могъл,
да бъдеш поне малко реален
или и ти си суетен и зъл,
като всеки друг в този свят тривиален...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви приятели
  • Но не трябва и да живее заради тях, Джейни. И мисля, че не трябва да вярва на чужди мечти, а да има свои. Просто бъди себе си, човече! Нима е толкова трудно да разбереш какво искаш? Като чета стиховете ти - много си объркан, а не бива! Пак ти повтарям - намери себе си и се обичай, такъв, какъвто си.
  • хубави въпроси задаваш, Николай. очаквам отговорите
  • Харесва ми как пишеш! Поздрави!
  • Много ми хареса стихът ти, Николай!
    Поздравявам те с откъс от стиха "Страх" на Г. Константинов (нещо като отговор на въпросите от твоя стих ):
    * * *
    Страхувам се, че няма да успея
    безстрашно свойте дни да изживея.
    Че може да се люшна в труден миг -
    очи прикрил, преглътнал своя вик,
    готов сърце и мисъл да заложа,
    за да спася безценната си кожа...
    * * *
    Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....