26.05.2010 г., 13:18

Бих искала

875 0 0

                 Бих искала да бъда Слънце,

                 за да те топля и пазя с лъчите си...

                 Бих искала да бъда Вятър,

                 за да галя косите ти...

                 Бих искала да бъда Нощ,

                 за да те приютявам всяка вечер в обятията си...

                 Бих искала да бъда Луна,

                 за да осветявам пътя ти през черната тъма...

                 Бих искала да бъда  Звезда,

                 за да те гледам, докато спиш...

                 Бих искала да бъда Река,

                 за да те прегръщам и милвам с водите си...

                 Бих искала да бъда Сълзата

                 в очите ти...

                 Бих искала да бъда Усмивката,

                 трептяща на твоите устни...

                 Бих искала да бъда Цвят,

                 за да вдъхваш от аромата ми...

                 Бих искала да бъда Извор,

                 за да пиеш от недрата ми...

                 Бих  искала с любов да те даря...

                 Бих искала живота си със теб да споделя...

                 Бих искала да бъдем двама в радост и в тъга...

                 Да бъда твоята утеха и опора...

                 любимата и вечната жена...

                 Бих искала да бъдеш мой!...

                 Бих искала да ме обичаш!...

                 А когато дойде тя - Смъртта,

                 бих искала в прегръдките ти да умра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...