dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
24.03.2012 г., 11:27 ч.

Бижу 

  Поезия » Философска
1377 1 17


 

До гуша ми дойде от чужди истини,

от устрем чужд по мойте направления,

от чужди бури в тихите ми пристани,

от всякакви непожелани мнения.

 

И си направих път. Сред суматохата

от сто тояги (чужди) меч издялах.

Свободна бях – за кръстоносни походи.

Свободна – за начало след раздяла.

 

Раздялата с фасади от двуличия

и пълните догоре думи с празно.

До гуша са ми, свличат се... завличат ме...

Те, думите без (с)мисъл, са заразни.

 

А свободата ми е лична истина.

Тя повече от всичко заслужава

гърбът ми да е краен неин пристан

и кръст, и меч. На чужди гръб – не става.

 

Не става в суматохата да търсиш ред.

Удобство не е равно на спасение.

И затова на гушите ви, най-отпред

увисвам. Аз.

                       Свободна по рождение.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??