24.03.2012 г., 11:27

Бижу

1.7K 1 17


 

До гуша ми дойде от чужди истини,

от устрем чужд по мойте направления,

от чужди бури в тихите ми пристани,

от всякакви непожелани мнения.

 

И си направих път. Сред суматохата

от сто тояги (чужди) меч издялах.

Свободна бях – за кръстоносни походи.

Свободна – за начало след раздяла.

 

Раздялата с фасади от двуличия

и пълните догоре думи с празно.

До гуша са ми, свличат се... завличат ме...

Те, думите без (с)мисъл, са заразни.

 

А свободата ми е лична истина.

Тя повече от всичко заслужава

гърбът ми да е краен неин пристан

и кръст, и меч. На чужди гръб – не става.

 

Не става в суматохата да търсиш ред.

Удобство не е равно на спасение.

И затова на гушите ви, най-отпред

увисвам. Аз.

                       Свободна по рождение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...