24.03.2012 г., 11:27

Бижу

1.7K 1 17


 

До гуша ми дойде от чужди истини,

от устрем чужд по мойте направления,

от чужди бури в тихите ми пристани,

от всякакви непожелани мнения.

 

И си направих път. Сред суматохата

от сто тояги (чужди) меч издялах.

Свободна бях – за кръстоносни походи.

Свободна – за начало след раздяла.

 

Раздялата с фасади от двуличия

и пълните догоре думи с празно.

До гуша са ми, свличат се... завличат ме...

Те, думите без (с)мисъл, са заразни.

 

А свободата ми е лична истина.

Тя повече от всичко заслужава

гърбът ми да е краен неин пристан

и кръст, и меч. На чужди гръб – не става.

 

Не става в суматохата да търсиш ред.

Удобство не е равно на спасение.

И затова на гушите ви, най-отпред

увисвам. Аз.

                       Свободна по рождение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...