До гуша ми дойде от чужди истини,
от устрем чужд по мойте направления,
от чужди бури в тихите ми пристани,
от всякакви непожелани мнения.
И си направих път. Сред суматохата
от сто тояги (чужди) меч издялах.
Свободна бях – за кръстоносни походи.
Свободна – за начало след раздяла.
Раздялата с фасади от двуличия
и пълните догоре думи с празно.
До гуша са ми, свличат се... завличат ме...
Те, думите без (с)мисъл, са заразни. ...