Mar 24, 2012, 11:27 AM

Бижу

1.7K 1 17


 

До гуша ми дойде от чужди истини,

от устрем чужд по мойте направления,

от чужди бури в тихите ми пристани,

от всякакви непожелани мнения.

 

И си направих път. Сред суматохата

от сто тояги (чужди) меч издялах.

Свободна бях – за кръстоносни походи.

Свободна – за начало след раздяла.

 

Раздялата с фасади от двуличия

и пълните догоре думи с празно.

До гуша са ми, свличат се... завличат ме...

Те, думите без (с)мисъл, са заразни.

 

А свободата ми е лична истина.

Тя повече от всичко заслужава

гърбът ми да е краен неин пристан

и кръст, и меч. На чужди гръб – не става.

 

Не става в суматохата да търсиш ред.

Удобство не е равно на спасение.

И затова на гушите ви, най-отпред

увисвам. Аз.

                       Свободна по рождение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....