29.08.2018 г., 19:10 ч.

Вик и зов 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
395 0 3

Вик и зов

 

 

 

Задушава ме човешката злоба,

задушава ме лицемерието, неискреността,

която като плевел живее в гърдите на хората.

Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.

Искам хората да подредя така, че всеки

да разпознае добрият от лошият.

Каква пошлост в душите на нечестивия!

Зов към съдбата за помощ!

Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?

Защо, Господи, така си запазил злобата,

че за нея няма почивка?

Викам за помощ,

за живот изпълнен с честност и за свобода,

за живот искрящ от топлина и радост!

А колко много ми се иска всичко да блести

от чистота и откровение.

 

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви приятели за вашият коментар.Живи и здрави бъдете.
  • Добро утро, Момиче чисто и добро! Добро утро! И аз искам същото! Всички го искат, но... Сещам се за наводнението в Аспарухово, когато загинаха 13 човека. Всички плакаха, роптаха, обвиняваха, но продължиха сечта, да хвърлят боклуци в дерето и да го затлачват, да бранят незаконните си къщи, построени на пътя на водата. Какво да се прави?!
  • Идеалистични мисли, молби...Но кой може да "премери" добротата и обичта, и къде свършва истината за едни и правдата за други? Хареса ми!
Предложения
: ??:??