Вик и зов

29.08.2018 г., 19:10 ч.

Поезия » Любовна, Свободен стих

445 0 3

Вик и зов

Задушава ме човешката злоба,

задушава ме лицемерието, неискреността,

която като плевел живее в гърдите на хората.

Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.

Искам хората да подредя така, че всеки

да разпознае добрият от лошият.

Каква пошлост в душите на нечестивия!

Зов към съдбата за помощ!

Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?

Защо, Господи, така си запазил злобата,

че за нея няма почивка?

Викам за помощ,

за живот изпълнен с честност и за свобода,

за живот искрящ от топлина и радост!

А колко много ми се иска всичко да блести

от чистота и откровение.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yankova41 (Йонка Янкова)

2018-08-30T09:32:44+03:00

Благодаря ви приятели за вашият коментар.Живи и здрави бъдете.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-08-30T05:51:19+03:00

Добро утро, Момиче чисто и добро! Добро утро! И аз искам същото! Всички го искат, но... Сещам се за наводнението в Аспарухово, когато загинаха 13 човека. Всички плакаха, роптаха, обвиняваха, но продължиха сечта, да хвърлят боклуци в дерето и да го затлачват, да бранят незаконните си къщи, построени на пътя на водата. Какво да се прави?!
LiaNik (И.К.)

2018-08-29T20:30:04+03:00

Идеалистични мисли, молби...Но кой може да "премери" добротата и обичта, и къде свършва истината за едни и правдата за други? Хареса ми!