Вик и зов
Вик и зов
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки
да разпознае добрият от лошият.
Каква пошлост в душите на нечестивия!
Зов към съдбата за помощ!
Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?
Защо, Господи, така си запазил злобата,
че за нея няма почивка?
Викам за помощ,
за живот изпълнен с честност и за свобода,
за живот искрящ от топлина и радост!
А колко много ми се иска всичко да блести
от чистота и откровение.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви приятели за вашият коментар.Живи и здрави бъдете.
-
Добро утро, Момиче чисто и добро! Добро утро! И аз искам същото! Всички го искат, но... Сещам се за наводнението в Аспарухово, когато загинаха 13 човека. Всички плакаха, роптаха, обвиняваха, но продължиха сечта, да хвърлят боклуци в дерето и да го затлачват, да бранят незаконните си къщи, построени на пътя на водата. Какво да се прави?!
-
Идеалистични мисли, молби...Но кой може да "премери" добротата и обичта, и къде свършва истината за едни и правдата за други? Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
