Била си
От миналото си дошла при мен.
Била си в Петра – Божия слугиня,
затуй замръзвам – сякаш вкаменен
от погледа ти светъл – на Богиня.
Била си свята част от Тадж Махал
и вечната любов не ти е чужда.
Била си вино – в Божия граал,
затуй живота в мене ти събуждаш.
Била си храм на царствен фараон.
Разкъсван свят от бури ветровити.
Градина си била – във Вавилон,
и нежен щрих – в лика на Нефертити.
Била си, да, но чувствам, че сега
от моята утеха имаш нужда
и ако трябва, пак ще се родя,
но ти за мене няма да си чужда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
Толкова умело си преплел мотивите, че оставяш впечатление за вечна любов.
