stenli499 (Станислава)
291 2626
27.12.2017 г., 11:02 ч.

Билково стихотворение 

  Поезия
754 6 9

До теб ми е възможен всеки полет
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.
 

Всевишните слова ме нараняват,
защото съм безпримерна до болка.
Прегазвам с поглед цветната тинтява
и вместо чай, ти давам обич — толкова,

че да лекувам бивши дългокосия,
да разболявам днешните ти мисли,
а римните ми строфи — на откоси
да ги валят (дори и ненаписаните).
 

Не се чудѝ на тази злъч внезапна!
Обичам те предълго и мъчително.
Решѝ — преди тинтявата да капне —
дали ще пиеш чай...

или очите ми!

 

 

---

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??