Билково стихотворение
До теб ми е възможен всеки полет
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.
Всевишните слова ме нараняват,
защото съм безпримерна до болка.
Прегазвам с поглед цветната тинтява
и вместо чай, ти давам обич — толкова,
че да лекувам бивши дългокосия,
да разболявам днешните ти мисли,
а римните ми строфи — на откоси
да ги валят (дори и ненаписаните).
Не се чудѝ на тази злъч внезапна!
Обичам те предълго и мъчително.
Решѝ — преди тинтявата да капне —
дали ще пиеш чай...
или очите ми!
---
© Станислава All rights reserved.
