Билково стихотворение

Dec 27, 2017, 11:02 AM

Poetry

663 6 9

До теб ми е възможен всеки полет
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.

Всевишните слова ме нараняват,
защото съм безпримерна до болка.
Прегазвам с поглед цветната тинтява
и вместо чай, ти давам обич — толкова,

че да лекувам бивши дългокосия,
да разболявам днешните ти мисли,
а римните ми строфи — на откоси
да ги валят (дори и ненаписаните).

Не се чудѝ на тази злъч внезапна!
Обичам те предълго и мъчително.
Решѝ — преди тинтявата да капне —
дали ще пиеш чай...

или очите ми!

---

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

RainaVakova

2018-03-13T08:30:41+02:00

Истински празник е, когато те чета! Един балсам за сетивата!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-01-06T13:29:06+02:00

Категорично поставям в любими! С такава поезия ти присъждам всички първи награди в бъдещи конкурси!
contessa (Светла Асенова)

2017-12-28T22:55:24+02:00

Чудесен стих...
Avis (Павлина Соколова)

2017-12-27T20:18:14+02:00

.... Благодаря!
stenli499 (Станислава)

2017-12-27T19:34:05+02:00

Топли и споделени празници желая на всички! Радвам се на думите ви! Бъдете вдъхновени!
teis

2017-12-27T19:31:29+02:00

Какво да кажа - не докосна, жегна ме... ама ти си великолепен поет, Стенли.... Браво, браво...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-27T19:26:20+02:00

Много, много хубаво!
magnum (Венцислав Янакиев)

2017-12-27T14:50:21+02:00

Чаят е изстинал недокоснат сигурно хубаво!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-12-27T14:19:26+02:00

Толкова е хубаво! Почувствах го!