Биология на тъгата
Дръвче в себе си събрало е света.
Десетки години под него –веселба, щастие, тъга.
Безброй века под дъжда.
Стотици усмихнати лица.
И попило е поне милион безпаметни сълзи от клетите забравени души…
Листенце пада, вятър го отвява,
всекиго забравя.
Днес го гледаш – пусто.
Нима това е отровата на старостта?
Нима се е дало без борба?
Спомня ли си що е неговата красота,
щом разцъфнеше тогаз през пролетта,
и помни ли що е това вселенско нещо любовта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристин Съйнова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
