Oct 23, 2025, 8:14 AM

Биология на тъгата

  Poetry
187 1 0

Дръвче в себе си събрало е света.

Десетки години под него –веселба, щастие, тъга.

Безброй века под дъжда.

Стотици усмихнати лица.

И попило е поне милион безпаметни сълзи от клетите забравени души…

 

Листенце пада, вятър го отвява,

всекиго забравя.

Днес го гледаш – пусто.

Нима това е отровата на старостта?

Нима се е дало без борба?

Спомня ли си що е неговата красота,

щом разцъфнеше тогаз през пролетта,

и помни ли що е това вселенско нещо любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристин Съйнова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...