Бирата
568
0
0
Посред деня, на панаира
припи ми се внезапно бира.
Да става, квото стане...
Напред бе, бай Гецане!
Направо тръгнах към кафето
настроен пивко, общо взето.
С доста разтреперан глас
поръчах бирата си аз.
Барманът студена я поднесе.
Цялата планета се разтресе.
Вперих се в набъбналата пяна.
Разумът гората хвана.
Когато лъв преследва антилопа
сърцето му навярно хлопа.
Oтпил от този елексир,
моето заби безспир.
Ах,бира сладка и омайна,
кажи каква е твойта тайна,
та пием те дори до здрач,
даже и да няма мач?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
