Бисер
Да сложим шепа върху шепа,
по-тежък аз, по-фина ти,
и много нежно и полека
във миден жест да ги слепим.
И нека в тази топла мида –
частица "аз", частица "ти" –
да крием любовта си тиха,
да пазим бисера си чист.
Че туй е зрънцето ни свято,
с което аз – с което ти –
сме посадени на земята,
за да поникнем и родим.
И много нежност ще ни трябва
за цял живот, за цял живот...
а може би и по-нататък,
когато още е любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
