21.07.2019 г., 18:31

Бисер в моето море!

1.5K 0 0

 

 

Стъпки в пясъка на ум събирам,

по пътя си вървя, не спирам.

Спомените като перли нижа на връвчица,

от на живота сладкото греба с лъжица!

 

От тук, от там във този свят голям,

трупам опит и от грешките се уча.

 Недей човеко да живееш в блян,

 бъди плувец, света е океан!

 

 А бисерите, ти, пази в сърцето!

Чисти са като душата на дете.

Ще помня винаги началото, морето

a пътя да се вие дето ще!

 

Посветено на Милка Голешова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...