Стъпки в пясъка на ум събирам,
по пътя си вървя, не спирам.
Спомените като перли нижа на връвчица,
от на живота сладкото греба с лъжица!
От тук, от там във този свят голям,
трупам опит и от грешките се уча.
Недей човеко да живееш в блян,
бъди плувец, света е океан!
А бисерите, ти, пази в сърцето!
Чисти са като душата на дете.
Ще помня винаги началото, морето
a пътя да се вие дето ще!
Посветено на Милка Голешова!
© Nikoleta Petkova Всички права запазени