Бистро изворче
Мама на чедо говори:
– Защо си, сине, кахърен?!
– Моето либе болно е,
болно е, мале, ке умре...
- Отиди, сине, качи се
най-горе, навръх планина –
там има бистро изворче
със жива вода студена!
Облякъл нова премяна,
взел сина стомна писана,
вървял е три дни, три нощи,
стигнал е навръх планина.
Кога е горе излязъл,
видял там бистро изворче –
над него кръжи млад орел,
с крилете маха, не пуска!
– Откъде идеш, юначе,
в моето царство високо,
дето е всичко за мене,
за мен и мойте орлета!
– Дошъл съм, царю, при тебе,
да си налея водица –
на село да я отнеса,
че мойто либе болно е!
Чул го орела, пуснал го
водица да си налее
и на криле го понесъл –
долу, в селото отнесъл.
Щом слезли в двори широки,
в чистите двори момини,
юнак при либе отива,
жива му вода налива!
От сън дълбок се събужда
бялата мома хубава –
на орел връзва жълт пендар,
на момък с радост пристава!
PS: На 15 август е Голяма Богородица!
Здраве и успехи на всички!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
