Мама на чедо говори:

– Защо си, сине, кахърен?!

– Моето либе болно е,

болно е, мале, ке умре...

- Отиди, сине, качи се

най-горе, навръх планина –

там има бистро изворче

със жива вода студена!

Облякъл нова премяна,

взел сина стомна писана,

вървял е три дни, три нощи,

стигнал е навръх планина.

Кога е горе излязъл,

видял там бистро изворче –

над него кръжи млад орел,

с крилете маха, не пуска!

– Откъде идеш, юначе,

в моето царство високо,

дето е всичко за мене,

за мен и мойте орлета!

– Дошъл съм, царю, при тебе,

да си налея водица –

на село да я отнеса,

че мойто либе болно е!

Чул го орела, пуснал го

водица да си налее

и на криле го понесъл –

долу, в селото отнесъл.

Щом слезли в двори широки,

в чистите двори момини,

юнак при либе отива,

жива му вода налива!

От  сън дълбок се събужда

бялата мома хубава –

на орел връзва жълт пендар,

на момък с радост пристава!

PS: На 15 август е Голяма Богородица!

        Здраве и успехи на всички!