17.09.2007 г., 11:50

Битие

744 0 16
Не разбираш ли?
Дните си вече броя
като шепа стотинки -
и малко, и дребни.
Ще ми стигнат да купя
единствено хляб,
ала толкова други
неща са потребни.
Само хляб не достига.
Искам капчица мед,
на огромното слънчево
цвете ухаещ.
Искам сол от вълна,
от жар-птица яйце
и от млечния път
глътка мляко мечтая.
Искам дрехи, ушити
от бяла мъгла
и бижу от роса
да блести сред косите ми.
Искам ложе, посипано
с пух от крила
и завивка, тъкана
с лъчи от звездите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...